В началото на месец март отбелязваме една от най-необикновените български традиции – завързваме си мартеници. Няма друг народ по света с подобена традиция. Мартеница по традиция се прави от бяли и червени усукани конеци. Но през годините търговците промениха това и сега на пазара се появиха най-разнообразни видове.
Баба Марта бързала,
мартенички вързала,
на момиче и кокиче,
на момче и на дръвче!
Аз пък ще вържа на теб,
с пожелание за късмет!
Но каква е истината за произхода на мартеницата. Ние ще ви представим една от най-красивите и известна легенда, която всеки българин трябва да знае:
Червено-белите накити идват от времето на кхан Исперих или както повечето го знаем – Аспарух. Едно от преданията е, че той получил подарък от сестра си под формата на китка, привързана към крачето на лястовица с бял конец. Червеният цвят била от кръвта на птицата, тъй като конецът нарънил крачето на птицата. Птичката пристигнала при Исперих точно на първи март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за щастие, здраве, любов и успехи.
Друга от легендите разкрива, че владетелят на прабългарите, кан Кубрат, повикал синовете си – Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек и им завещал винаги да останат един до друг и да не се разделят. Да бъдат единни, да останат силни и никой друг народ да не може да ги покори.
Не след дълго хазарите нападнали прабългарите и хванали в плен дъщерята на Кубрат – Хуба. Военачалникът на хуните направил предложение на братята й да станат негови васали, да освободи сестра им и да им остави земите. Кубратовите синове били поставени пред трудна дилема.
Баян – най-големият син, признал хазарското превъзходство и приел чуждото господство. Другите, обаче, решили да търсят нова земя за за останалите от прабългарите. Котраг поел на север, а останалите трима потеглили на юг.
Преди разделяне, братята тайно се разбрали с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят нова земя. Уговорили се Аспарух да им прати птица, вързана със златна конец на крачето, която ще бъде техният знак да избягат. Братята потеглили и оставили сестра си и по-големия си брат в плен на Ашина.
След време при Хуба пристигнал гълъб със златна нишка на крачето. Както се били уговорили, Хуба и Баян избягали от злия хан и достигнали река Дунав. Не знаели как да продължат. Единствено птицата можела да им покаже верния път, а те не знаели как да преминат до другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на краченцето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в същия момент се показали преследвачи от хазарското племе, които почнали да ги обстрелват със стрели. Баян бил ранен и едната страна на конеца, който държал, почервеняла от кръвта му. В този момент на другия бряг на Дунава се появил Исперих с неговата армия. Хазарите го видели и побягнали.
Аспарух оказал помощ на Хуба и Баян да минат през водите на Дунава. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Окичил всички своите войни с късче от този свещен конец. После застанал пред своите воини и признал, че той и неговите братя не спазили заръката на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разделение. Заръчал конецът от бяло и червено никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите.
Мартениците пазят къщата от лоши поличби, а хората от уроки и болести. Те предвещават здраве, дълъг живот и сила.
Първите мартеници били предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец от вълна, без прибавки към него. В по-късни времена, в някои части на страната, на конците вързвали златна или сребърна монети, или синьо манисто. Белият цвят символизира щастие и дълъг живот, червеният – любов и сила.
Мартеницата символизира мир и любов, здраве и щастие. В белият цвят е вложена искреността и чистотата на отношенията, а червеният – топлотата, на приятелството и взаимната обич. Омъжените жени носят мартениците отдясно, момите – отляво. Младите момци ги носят с разчепкани краища, а мъжете – изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.
В някои части на България наричат седмицата, почваща от 1 март, броените дни – по тях пророкуват какво ще бъде времето през идната годината. Баба Марта, спопоред народните вярвания е символизира месец Март и на пролетта; Тя е сестра на Голям и Малък Сечко /Януари и Февруари/ и винаги е люта, защото по-големите и братя всяка година изпиват виното и не я оставят да го опита. От тук идва и вярването, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, силен вятър и облаци закриват Слънцето. Масово разпространен е и друг обичай – Избиране на ден: всеки си избира определен ден от 1 до 22 март и по него разбира каква ще му е годината – ако денят е слънчев, годината ще бъде успешна; ако вали и времето е лошо – ще изпита доста трудности. Или я поставете под голям камък и след девет дни проверете под него какви и колко животинки са се събрали. Колкото са повече толкова повечв нови придобивки ще постигнете през годината. Други я хвърлят в реката, та всичко лошо да изтече и да им върви по вода.
Трябва да свалим мартеничката си, ако видим цъфнало дръвче, щъркел или лястовичка. Може да я вържем на цъфнала овошка или да я затиснем под камък.